Иво Папазов-Ибряма

Иво Папазов-Ибряма
  • Изпълнител:

    Иво Папазов

  • Стил:

    фолк, етно

  • Държава:

    България

Ако има музикант в България, който наистина е легенда от последните 30 години, то това е кларнетиста Иво Папазов – Ибряма. Животът му е като латиноамерикански сериал. От момченцето, което рано губи майка си, до мъжът, който аплодират по целия свят, е разположена една съдба, пълна с превратности и победи.

Роден е  на 16 февруари  1952 г. в Кърджали.

Папазов е издънка на музикантски род.  Майка му е известна народна певица, за жалост, починала твърде рано. Затова момчето е неизменен спътник на баща си по сватби, събори и панаири. Името му е Ибрям, но при прекръстване на мюсюлманите през 1984-85 г. се назовава Иво, име което запазва до днес.

Още на 12 години Ибрям започва да свири на зурна. Но бащата, който видно има визия за развитието на момчето си,  му дава кларнет с аргумента, че всички в махалата свирят на този инструмент и той също трябва да го овладее. Вероятно, е преценил, че момчето ще наследи музикантската професия, а с кларнет може да се свири в групи и оркестри.

От същото време е и бащиният завет, който Ибрям запомня: „Или ставаш номер едно, или въобще не се захващай с музика!“ Дали заради  заръката или защото инструментът му харесва, но момчето по цял ден надува кларнета. А и има на кого да подражава. В Кърджали живее прочутият по това време кларнетист  Кириша, който изпълнява жанрова музика. Ярък изпълнител, той е обайвал аудиторията с умелото си и емоционално свирене. Неговите изпълнения слуша Ибрям и дали те или момчето си го носи, но в него се събужда творец, който осъзнато или не търси нови пътища за изразяване.

Естествено, че преди да стигне до момента, когато хората слушат омагьосани свиренето му, Ибрям минава през обучение в Детска музикална школа, където кларнет му предава Петър Филипов. Момчето е сръчно и бързо усвоява технически инструмента. Веднага след това се качва на сватбарската сцена, заедно с баща си. Може би това е голямата школа на Папазов. Както той самият я нарича „Кърджалийската музикална академия“.

През 1969 г. с други талантливи младежи от града създават „Кърджалийската група“. Тук музикантът за първи път може да покаже техника, фантазия, да експериментира…

Идва време да влезне в казармата и  мястото на военната му служба се пада в Пловдив, град където културите се смесват като ароматите. Пловдив  му дава възможност да се запознае с известни народни изпълнители  и инструментални  групи от Тракия. Среща се с много талантливи музиканти, всеки затаил желанието за новаторство и изява.

Постепенно в него назрява идеята за създаване на собствен оркестър. Така се ражда емблематичният оркестър „Тракия“, през който минават много елитни музиканти и с който той обикаля света, но до тогава има още време…

Започва период на интензивно свирене по сватби и празници. Увеличава се броят на музикантите-виртуози, които овладяват до съвършенство импровизацията. Те знаят, че с музиката си трябва да отприщят сетивата, да доставят радост.  Оформя се така наречената от теоретиците „новата вълна в сватбарската музика“. За популяризирането й заслуга имат аудио средствата, по-специално  касетофоните. Музиката, свирена по сватби се записва и се разпространява като „касетъчна музика“, а музикантите се превръщат в легенди. В списъка има прекрасни изпълнители, но безспорно най-популярното име е на кларнетиста Иво Папазов. Слуховете от 80-те години разказват за денонощно свирене, за любители, следващи музикантите от сватба на сватба. Преклонението пред Ибрям и групата му е пословично. Създава се търговия с „пиратски“ касети-лайв, които се правят по време на сватби и събори. А младите музиканти все повече се отклоняват от познатите схеми и тръгват след хрумки и фантазии по неизвестни пътища. В прословутите сола, в които са миксирани български, турски, цигански и други съставки с балкански интонации, нерядко се прокрадват елементи а ла бибоп. Папазов върви след сънищата си, другите го следват.

Теорията си задава въпроса дали се оформя инструментална школа? Вероятно, да!  Иво Папазов без да си поставя такива високи цели, печели множество последователи сред музикантите, които окуражава с изпълненията си да игнорират табута и рецепти. Това е музика на свободния  дух и освободената мисъл. Харизмата й е именно в неприкритото нехайство спрямо схеми и интонации. „Свирим  нашия си  джаз!“-казва Папазов и продължава по пътя, където не се обръща гръб на чара на разноречието…

Не закъсняват и отличията. Първо места за Ибрям и неговите момчета от съборите – надсвирвания в Дълбок извор и Стамболово, България, където хиляди слушат занемели.

Освен на любителите, тази музика въздейства и на високообразовани професионалисти. Слушат я композитори, диригенти, теоретици, певци и инструменталисти. Но въпреки преклонението, този „балкански фюжън“ и неговата помитаща стихия,  се осъзнава трудно, затова се правят опити за записи на оркестър „Тракия“ по обработки на музиканти-професионалисти. Ефектът е потресаващо разочароващ. Постепенно оторизираните лица оценяват, че тази музика не може да диша в студиата или в официалните салони, че това е „експресията“ на живота, а той тече по свои закони. Това е времето, когато „периферията“ притиска „центъра“ и извоюва полагаемото й се място. За това помагат и световната музикална гилдия, а и времето…

През 2005 г.  в конкурса на Би Би Си  за  уърлд  мюзик  Ибряма  получава престижната международна награда на публиката. Западната преса го нарича  „ кралят на кларнета“ и „новатор в балканското инструментално свирене“.  За него се говори като за магьосник, инструменталната му техника се описва като пределна, а желанието му да експериментира  – като безпределно.

Десет години по-късно музикалната му мисъл върви все така бързо. За елитните музиканти, които му партнират все още не е лесно да следят артистичната му инвенция,  която  прави неочаквани обрати… И все пак времето си казва думата. А и свиренето на кларнет е доста силова дейност…

Днес Папазов живее със съпругата си – певицата Мария Карафезиева и двамата си сина –Христо и Иво в  с. Богомилово, Старозагорско.  В дома им винаги звучи музиката, която е тяхна съдба и радост.