ЛИЛЯНА ПЕТРОВИЧ – БЪТЛЪР

ЛИЛЯНА ПЕТРОВИЧ – БЪТЛЪР
  • Изпълнител:

    ЛИЛЯНА БЪТЛЪР

  • Стил:

    вокал, етхно, фолк

  • Държава:

    Сърбия

Лиляна Бътлър – вокал    Съпровод : Младен Малаков – кларинетВасил Денев – гъдулка, Александър Касиянов – акордеон

През 70-те и 80-те години на миналия век името на джипси певицата Лиляна Петрович е много популярно в Титова Югославия. Вихрената емоционалност на изпълненията й, съчетани с плътния й алтов глас, трогват дълбоко  етнически разнородното общество на Балканите, което я обгражда с обожание. Песните й, жанрово  разнообразни, прескачащи  от циганските романси, балканските фолк парчета, поп хитове и руски балади до етно джаза, както и чара на живото изпълнение, съпроводено от не по-малко талантливи музиканти, впечатляват публиката, която я фаворизира. Към  самобитните й изпълнения се прибавя и мълвата за личния й живот, изпълнен с любов и страст, възторзи и страдания. В барове и кафани, както и от ТВ екрана тя пее за тъжната  женска съдба, а гърленият й глас плаче и извива сърцето… Югославяните я наричат „майка на циганската душа“, защото е способна с песните си да предаде болка, копнеж и радост, както малцина могат.

Как да устоиш на такова изкушение?

Истината е, че животът на Лиляна  напомня съдбите на не малко певици от популярните жанрове, преминали през  житейски бури, които превръщат в непреходно изкуство.

Родена е на 14 декември 1944 г. в Белград от баща ром и майка хърватка. Бащата е професионален акордеонист, който много скоро след раждането на детето напуска семейството. Майка й е певица по ресторанти и кафани.  Не след дълго двете се преместват в град Биелина в Босна.

Поврат в живота на Лиляна е нощта, в която болната й майка не може отиде на работа. Дванайсет годишното момиче я замества. Музикантите подкрепят малката певица, която ги спечелва със самоувереността и вродения си финес. Харесват я и така започва певческата й кариера.  На 14 години Лиляна ражда дъщеря и изоставена от майка си, се връща с детето си в Белград, като  отсяда  на Скадарска улица“, в квартала на развлеченията.  Започва животът й на професионална певица.

Не ви ли напомня  житейския й път нещо „дежа вю“? Не се ли повтаря съдбата на Лиляна Петрович  с познати ситуации през, които минават не малко от големите изпълнителки в популярните жанрове? Нима, за да можеш да омагьосваш  хората, трябва да си минал през ада на битието? Може би в изкуството има залог и той е твърде висок? Нима няма нещо общо с живота на  Недялка Керанова, „голямата дама“ на т.н. сватбарската музика в България? Не напомня ли с нещо съдбата на соул певицата Джанис Джоплин или Нина Симоне? Тези накъсани от вопли мелодии, гърлените звуци, които напомнят плач не могат да бъдат друго, освен израз на огромно страдание. „Балкански блус“ гърми пресата. Определението е за маниера, с който изпълнява песните си, независимо от първичните им  жанрови характеристики.

В този период певицата изработва свой стил, а гласът й укрепва и разширява диапазона си. Природните й дадености и музикалната дарба, наследена от родителите се развива, а животът в музикантска среда и бит обогатява репертоара й. През 1969 г. Лиляна Петрович прави първите си записи. През 70 –те години участва в телевизионни продукции, а в началото на 80-те записва и издава 3 албума.

Но постепенно музикалната среда в Югославия се променя. Заедно с нарастване на напрежението между етносите и надигащия се национализъм, който довежда разрушаването на федерацията, все повече се налага турбо фолкът, крещящ  до вулгарност електронен поп, който започва да доминира музикалната среда. Обстановката коренно се променя. Задушевните приятелски срещи на червено вино и сладки песни, съпровождани от акустични инструменти, са заменени с неистовия саунд на електрониката. Баладата, циганският романс и сръбските „севдалинки“  губят обаянието си и стават демоде… Промяната плаши певицата и тя, заедно с трите си деца –Силвана, Елизабета и Драган заминава за Германия. Установява се в Дюселдорф, където се омъжва и взема фамилията Бътлър. Дали бракът е реален или формален, за да получи разрешение за пребиваване в страната, историята мълчи. Каквато и да е истината, животът на Лиляна в миграция рязко се променя. Налага й се да работи във фабрика или като чистачка и домашна помощница. Подозират ли немците, че циганката, която мие подовете в домовете им е една от най-самобитните балкански певици? Изпълнителка, която умее да отвори сърцето и да разчувства душата? Едва ли!

Лиляна Бътлър замлъква за повече от 10 години.

И отново възкресение! През 2000 –та година живеещият в Амстердам босненски продуцент Драги Шестич, един от основателите на успешния босненски ансамбъл „Мостар Севда Реюниън“ се сеща за „изчезналата „певица и започва издирване. Открива я, дълго я убеждава да запее отново. И както Шестич казва: “След всичко, което бе преживяла, тя наистина бе способна да пее блус“.

Заедно подготвят албумът „Майка на циганската душа“, който излиза през 2003 г и обикаля света. Групата прави серия концерти, които се посрещат особено възторжено. За този албум

Лиляна Бътлър получава в Босна музикалната  награда  „Даворин“/“Индекси“ в категорията „най-добър етно албум за 2003 г.“

През 2005 година излиза и албумът „Легендите на живота“, в който миксът от циганска, балканска музика и джаз подходи отново печели внимание.

През същата година Мира Ердевички  прави документалния филм „Оцелелият мост“ за програмата на ББС, който показва завръщането на певицата в Босна и заразява с артистичност и оптимизъм.

През 2009 г. излиза последният й албум „Замръзнали рози“, който спечелва слушателите със страстната експресивност на изпълненията.

На 26 април 2010 г. Лиляна Бътлър почива. Отива си една от най-големите изпълнителки в популярния жанр на Балканите. Остават песните й…