Ромска сватба

Ромска сватба
  • Изпълнител:

    Ромска сватба

  • Стил:

    ромска сватба, кавал, гадулка

  • Държава:

    България

музиканти: Матьо Добрев – кавал, Младен Малаков – кларинет, Васил Денев – гъдулка, Александър Касиянов – акордеон, Веселин Андреев – Орхан – барабан, Асен Сашев – кастанети /чампара/

ЦИГАНСКА СВАТБА в село КОРТЕН, СТАРОЗАГОРСКО
Сватбата е един от най-важните моменти в живота и бита на циганите. „Ако не се ожениш за какво живееш на този свят?“- е въпросът, който всеки от тях си задава.
Затова рядко може да се срещне неомъжена жена или неженен мъж над 25 години.
Сватбата при циганите е свързана основно с родителите, но в нея активно участие взема целия род и дори цялата махала. Този акт е свързан с отстояване на етническата принадлежност.
Все още за добра и честна невеста се плаща. Сумите варират, но така или иначе има пазар.
Събитието започва с годеж, който турските цигани /изповядващи исляма/наричат „нишан“. Прави се в четвъртък срещу петък или в неделя срещу понеделник, тъй като дните се смятат за най-хубавите от седмицата. За нишана, както и за самата сватба, се канят жени от близкото обкръжение, за да помагат при подреждане, ритуали и гощавки.
Същинската сватба трае три дни- от събота до понеделник. В събота идват и музикантите, които обикновено са главени от друго населено място. Колкото по- известни и добри свирачи са, толкова повече престиж придават на сватбата. Основни инструменти са акордеон, кларинет, китара, задължително е присъствието на тъпан или барабанче.
През сватбената седмица ритуалните моменти са свързани с определени дни. В четвъртък се ходи на баня, в петък е ден за къносване на момичето и бръснене на бъдещия младоженец, в събота се взема булката. А в неделя се пие „сладка ракия“/татлъ ракъ/, ако булката е била девствена.
Основно обредните действия стават в дома на момичето, където були, братовчедки и приятелки я приготвят за къната – скубяг й веждите и ги чернят с „баш кобак“- вид шикалки, от които се прави черна боя; почистват лицето със сакъз от гъсто сварен маджун, за да е розово и гладко. Лелята реже кичури коса около ушите, за да не отнесе булката берекета от бащината къща. След това косата се къносва.
За този ритуал младоженката се облича с риза с копринени ръкави, шалвари и елек от кадифе, извезан със сърма. На главата й се връзва „кузан чембер“- тънка копринена забрадка, а на челото й се опъва лента със златни или сребърни парички, според имотното състояние на семейството. Пеят се тъжни песни, защото булката се разделя с моминството си и навлиза в неизвестна фаза на живота си. Лицето набулката се украсява – налепят се разноцветни мънисти, а между веждите от сини листенца се изработва звезда /ялдъз/. Всичко това се прави, за „да е красива булката и да не я урочасат душманите“.
През деня булката и приятелките й редят чеиза- всичко изработено от момата и купено от родителите, което тя ще отнесе в новия си дом. Шаферките на момчето носят на булката хавлия и сапун и тасче, защото тя трябва да влезне чиста в новия си дом.
А в петък сутрин в дома на момчето близките роднини приготвят богато украсена пита…
Когато пристигнат спазарените музиканти, докато участниците в сватбата се развеселяват, следват и последните приготовления. Обличат булката, след което над главата й разчупват пита и раздават парчета от нея на околните, за да е здрава и плодовита невестата.
Обредните лица в сватбата на турските цигани са „саадъчът“, обикновено това е най-близкият приятел на младоженеца и „саадъчката“-приятелката на невестата. Те са равнозначни на кръстниците при християните. Задачата им е да са неотлъчно до младите и да следят за резултата от брачното свождане…
Останалото е веселба, танци и хапване…
На сватбарите в село Кортен свирят Младен Малаков – кларинет, Матьо Добрев – кавал, Сашо Касиянов – тамбура, Асен Сашев -чампара /малки метални чинелчета, които се закачат на пръстите като кастанети/ и Орхан… – малък барабан /тип военно барабанче/.