СВЕТЛАНА СПАИЧ

СВЕТЛАНА СПАИЧ
  • Изпълнител:

    Светлана Спаич

  • Стил:

    етно

  • Държава:

    Сърбия

  • Населено място:

    Белград

Когато за първи път чуеш гласът на сръбкинята Светлана Спаич имаш усещането, че земята ти говори. Този плътен алт като че ли пресъздава звуци от природата и ги поднася в някаква странна, нова музикална организация, от която не можеш да се откъснеш. Гласът гали, плаче, понякога крещи или заповядва, но е все така хипнотизиращо харизматичен. Постепенно се отърсваш от магията и откриваш, че в песните на тази обаятелна жена са събрани невероятните интонации и техники, запечатани през вековете в традиционната музикална култура на Балканите… Тогава се отпускаш и се предаваш на едно от най-вълнуващите преживявания, за които разглезеният слух на човека от двайсет и първи век може да мечтае!
Светлана Спаич е изпълнителка на песни от традиционния сръбски фолклор, запленена от съкровищата, запазени в старинните, езически образци на женското пеене a cappella. Към традиционното музициране се ориентира още през 1993 година. Привлечена е от онези древните пластове на фолклора, които носят силата на заклинание и епична баладичност. Търсенето на автентичната старинна звучност я свързва с различни групи и състави. Пяла е с група „Паганка“, където се докосва до невероятното тоноизвличане , все още запазено в някои краища на бивша Югославия. Певицата осъзнава, че това са последните образци, които могат да бъдат съхранени и възпроизведени и започва да събира песни и да изучава техниките на пеене. Един от първите й учители е Дарко Мацура, който помага на сформираната от нея младежка група „Моба“/Жетварки/да усвоят старинните модели. Обучението включва и пребиваване „на терен“ при певици от най-старата генерация, носители на песни от извора.
На 24 години Светлана Спаич е определена за един от петте най-добри гласове на Балканите. Избрана е за най-младия член в елитния Интербалкански традиционен ансамбъл в Солун, с който участва в Първия балкански фестивал на културата през 1995 г. В национални и международни музикални и театрални проекти се среща и работи с най- интересните вокални изпълнители от Балканския полуостров, като българката Янка Рупкина, Ихкан Огжден и Гиню Акъз от Турция, Ксантини Каратаняси и Кристос Зотос от Гърция и т.н.
През 2000 г. с Минья Николич издава албума „Жива вода“. Приема се много добре не само в Сърбия, но и в чужбина, където изпълнителите са канени за рецитали дори в рок и джаз клубове.
Певицата впечатлява с енергията и особената интензивна звучност, характерни за а капелните й изпълнения. През 2006 г. Светлана участва на Белградския фестивал с песни, посветени на залязващото слънце… Всичко в практиката й е свързано с желанието да бъде спасена от забрава народната музика, която бавно чезне. Усилията й са толкова ясни, че привличат вниманието на пресата в Европа. Причина за това става албума „Жегар живи“, записан от Спаич с последните живи певци от сръбското малцинство в Хърватия. Албумът е хвален и отбелязан като най-значимия проект за запазване на музикалното наследство на народите от бивша Югославия през първото десетилетие от Милениума. Избран е като един от 15-те най-добри световни издания за 2008 г. на World Music European Charts.
За своя принос в опазване на традициите и духовността на сънародниците си в Крайна Спаич е отличена през 2010 г. с най-високото отличие на краишките сърби – Пръстен на творческото братство на манастира Крка.
Постепенно Светлана Спаич оформя репертоар с песни от всички краища на Сърбия -като своеобразно пътешествие в традицията. Песните, които изпълнява са от Книнска до Неготинска Крайна, от Далмация, Босненско Крайне, Златибродско, Подрина, Косово и Източна Сърбия.
Новият проект, с който започва второто десетилетие на 21 век, е групата „Сръбска полифония“, в която участват още три певици от Белград. Замисълът е репертоарът да включва старинни сръбски песни с оригинално тоноизвличане, идиоми и орнаменти, характерни за различните райони на страната – като режещото пеене от Босна, провикванията на голям интервал в разтърсващите душата планински песни, грокталица и ганга, тресенето или нежните древни балади от Източна Сърбия и Косово… През май 2010 г. групата събира овациите на публиката в Концертгебаум в Амстердам след 90 минутен концерт с „а капелни“ изпълнения на сръбски традиционни песни. Групата е избрана да участва на фестивала Vomex 10 в Копенхаген.
Пропуснахме да ви уведомим, че Светлана Спаич е завършила Филологически факултет в Белградския университет със специалности английски и немски езици и е специализирала в Международна школа /на холокоста/ на института „Яд Вашем“ в Йерусалим, Израел. Безспорната й филологическа дарба проличава и в уникално знание – тя единствена от младото поколение певци научава говоримия сръбски език с неговите идиоми и диалекти, което я прави разпознаваема и приета от автентичните участници във фолклорните традиционни празници. Приятелството й с певците от старото поколение означава, че не пее нито една песен без тяхното одобрение.
В замяна на тези живи уроци Светлана Спаич счита, че е задължена да възстанови и пресъздаде старите песни като ги обвързва с ритуалната им същност. „Моите учители не коментират, когато пееш добре. Това не съществува в древния епичен свят. Или представляваш истината, или не“.
Певицата си сътрудничи от много години с Борис Ковач-инструменталист, композитор и мултимедиен артист. Светлана е член на неговия камерен състав „Нова група за ритуали“/Нова ритуална група/. Включена е и в новия му проект „Каталог на спомените“.
Приятелство я е свързвало и с именитата изпълнителка Марина Абрамович, с която участват в нейния „Балкански еротичен епос“. От 2011 г. е ангажирана с театралния проект „Животът и смъртта на Марина Абрамович“ на режисьора Робърт Уйлсън.
За гайдаря Бокан Станкович, с когото пеят заедно от 2005 г., Светлана Спаич винаги е казвала, че е един от първите, които я подкрепят в нелекия път към опознаване на старинните пластове на сръбската традиционна песен. Дуетът участва на живо на фестивала „Тодо Мундо: Традиционни песни и музика от Източна Сърбия“, проведен в Белград през 2013 г. Същото заглавие носи и дискът с песни от този край.
Но званието „първият учител в изучаване на традиционната форма и техники“ се пада на Дарко Мацура, с когото изпълняват пеенето на древни балади „на бас“- специфична техника в народното пеене. Намерили са и са записали материалите си от село Ласово край Зайчар.
Времето минава и в спомените на Светлана остават групи като белградската „Бело платно“, с която е изпълнявала песни от Косово и Метохия, както и от Северна Македония.
Певческата група, която създава Светлана Спаич носи името „Сив соколе“. Петте изпълнителки не престават да събират песни от различни краища на Сърбия и от околните балкански страни. Привличат ги интересната и специфична звучност на българското, македонското и гръцко традиционно пеене. Насочват се и към нови експерименти с човешкия глас. Спаич и нейните момичета винаги звучат необичайно, интересно и с усет за иновация.
Песните, които ви предлагаме са изпълнени от Светлана по време на Първия дунавски фестивал „Срещу течението“. Ако сте чували този глас, вие не бихте могли да го забравите. А ако за първи път се срещате със Светлана Спаич, щастливи сме, че ви предлагаме това удоволствие! Защото пред вас е интерпретатор с невероятен глас и харизма…