Хаиг Язджиан трио

Хаиг Язджиан трио
  • Изпълнител:

    Хаиг Язджиан трио

  • Стил:

    етно, фолклор

  • Държава:

    Сирия

  • Населено място:

    град Алепу

Искаме да ви представим изключителните музиканти от „Хаиг Язджиан трио“ в състав: Хаиг Язджиан – уд и вокал, Йотис Кьорцоглу – бас китара и Вангелис Карипис – перкусии .

Хаиг Язджиан е безспорно една от забележителните фигури в музиката, завладели света след 80-те години на миналия век и преминали в новото столетие.
Роден е в Сирия, град Алепу от родители арменци. Емигрира в Гърция в началото на 80 –те. Увлеченията му по опознаване на музикалния инструментариум преминават през електрическите китари и характерната им звучност. Но музиката, която извира от душата му търси онези мелодии, които идват с майчината песен и молитва.
Намира своя пристан в особената звучност и резониране на УД /традиционен дрънков инструмент/, с който е познат по света. Инструментът му дава възможност да навлиза в необятните пространства на музиката между Изтока и Запада. Хаиг разширява предела на възможностите на уд, като съпровождащ глас или солиращ емоционално. В ръцете му инструментът изпълнява безмензурни напеви, събрали ладове и интонации от земите на древна Персия, Мала Азия и антична Гърция или виртуозни китароподобни пасажи.
Гласът на Хаик излъчва особена експресивност, по която се захласваш. Той напомня древен аед, на чийто музикален разказ не се насищаш…
За няколко години Яджиан се налага като водещ музикант в Гърция. Търсят го композитори, групи и певци. Работи с известни имена като Ара Динкджиан, Теодосий Спасов, Елефтерия Арванитаки и др.
Канадската дива Лорейн Маккенит го избира сред хиляди кандидати за един от гласовете в новия си проект. Уд-ът на Хаиг се включва в изпълненията от соло албума „Древна муза“ на Маккенит, който през 2005 г. е едно от музикалните явления и обикаля света…
Един от проектите му е и „Хаиг Язджиниан трио“.

Йотис Кьорцоглу е роден в Кожани, Гърция.
Учил е хармония и джаз теория в Музикалното училище „Синхронон“ в Солун. Продължава музикалното си образование Лос Анджелис, където учи бас китара.
Като студент е номиниран в Музикалния институт за изключителните си качества и за показан голям напредък. За отличните си постижения получава стипендия. Преподават му Гари Уилис, Боб Магнюсън, Карл Шрьодер и Скот Хендерсън, общуването с които подпомага развитието му.
Записал е няколко албума : с „Електрик джаз трио“ с Мани Бойд и Дани Хейс; с „Тимпан амбиент груп“; с „Хюмън тъч“, състав на който е основател и с който работи и днес. Участва като гост при записи на албумите на известни музиканти по света. Свирил е в Гърция, Кипър, САЩ, Жонконг, Швейцария, Германия, Испания, Израел, Великобритания… в Акрополис център, Линкълн център, древни театри на Епидавър и Курион…
Работил е с Джон Събърфилд, Били Харт, свирил е в „Междубалкански оркестър“, участва като солист в концерти с Атинския симфоничен оркестър…
Освен изпълнителската си дейност, Йотис Кьорцоглу композира музика за танцови и театрални постановки, и за филми. Преподавател е в консерватория „Нанас“ в Атина.
Той е виртуозен бас китарист, а импровизациите му впечатляват с инвенцията си.

Вангелис Карипис е роден в Атина през 1971 г. От малък слуша гръцка традиционна музика, на която семейството е почитател. Започва да свири на уд и да изучава ладовете и каноните във византийската музика…На 16 години сам се учи да бие ударни. Това се оказва негово призвание и съдба.
По – късно посещава семинари по етническа перкусия, където се среща с именити музиканти като Триси Санкаран, Джо Самтос, Джейми Хадад, Алфредо Рейес.
През 1997 г. заедно с Андреас Папас и Петрос Куртис създават перкусионна формация „Кротала“, с която концертират в Гърция и чужбина.
Оформя се като един от най-изявените гръцки перкусионисти. Работи с много гръцки композитори и певци, с които участва в концерти и фестивали. Прави записи със световно известни музиканти. През 2004 г. представя Гърция на Международния форум „Медимусес“ за перкусионисти в Тунис.
Вангелис е преподавател по ударни инструменти в музикални училища и консерватории в Атина.

Триото , което ви представяме е от интересните явления в музиката, която се ражда на Балканите, където културните традиции се смесват и преминават в ново качество. Музиката, която идва от тази част на света в последните 30 – 40 години влияе сериозно върху всички проявления на популярните жанрове. Определенията на теоретиците са в диапазона – фолк, поп, джаз, етно, уърлд мюзик… В неудържимия вихър на търсенията се смесват стилове, внушения и влияния, за да кристализират в изумителна еклектика , която през 80-те и 90-те години отвори нови хоризонти.
В резултат на тези смесвания, балканската музика днес е многопластова и необуздана. Всеки, който се е наслаждавал на това богатство ще се съгласи, че харизмата на тази екзалтирана музика се крие в неприкритото й нехайство към премислените схеми. В стихията на този чудноват фюжън, който тръгнеш ли да разгадаваш и анализираш, ще ти открие многотията на различните езици, широката гама на асоциативните връзки, които създават магията. Звуковият пейзаж е наситен с възбудителни предвечни усещания, където църковният псалм прераства във фолклорна мелодия, а резултатът е музика, понесла като че ли „мъката на света“. Потопен в тази бленда, слушателят е изненадан от неочаквано залялата го веселба , изпъстрена с циркаджилък и намигване, така типична за балканския темперамент. Времето, в което се развива това звуково пиршество не стига, за да се разгадае мисловната арабеска. Това е стихия, която увлича и на която можеш само да се отдадеш…
А по-късно, когато обаянието премине, можеш да разсъждаваш за иновативността в цялостните музикални характеристики, за използването на ладове, интонации, хармонии, метричност, инструментариум и изпълнителски специфики, извадки от традиция и всекидневие, които създават етнотрадицията по тези земи. И си даваш сметка, че това, което теорията често определя като „фолк“, не е термин, а по-скоро начин на съществувание на музикалния факт. Защото тази музика е синтез на спомени за „корените“, преплетени в модерната тъкан на експлозивен, „кибритлийски джаз“, невероятна виртуозност, пъргава инвенция и лудешки темпа…
В тази музика има всичко: арабски саунд, турски „арабеск“, гръцки „репетики“, цитати на джаз стандарти, разнообразни размери. Всичко, умесено с едновременната употреба на традиционни, класически и електронни инструменти. А усещането за модерност се подсилва от енергичното суингиране на ударните инструменти, които поддържат метроритмичната тяга. Тази музика няма предразсъдъци. Тя подчинява на емоцията и вихрената си стихия всичко, като го дарява с нова сетивност. Затова я обичат…
А ние с вас, приятели, слушайки тези бисери на импровизацията и потопени в „третото“ пространство на този необичаен микс, който се ражда и умира пред очите и ушите ни, бихме могли да си зададем въпроса: “Колко ли музикални светове могат да съ-преживяват в човека?“ Може би някой все пак знае отговора?..