РАЗВИТИЕТО НА МУЗИКАТА НА БАЛКАНИТЕ

РАЗВИТИЕТО НА МУЗИКАТА НА БАЛКАНИТЕ
  • Заглавие:

    РАЗВИТИЕТО НА МУЗИКАТА НА БАЛКАНИТЕ

  • Автор:

    Стефка Калева

Още в края на 19 в. Балканите напускат патриархалното битие  на селата и  бързо разрастващите се градове дават възможност за  създаване на интербалкански  връзки и взаимодействия. Балканското като тип османски космополитизъм се наслагва  през пъстрата смесица от етническо и социално. В градовете публиката е разнообразна – евреи, арменци, турци, гърци, българи, част от тях вече замогващи се, търговци и занаятчии, които скъсват с функционалното битие на традиционната културна среда и се адаптират към универсалното градско битие. наред с промените в социалния статус се забелязва и промяна в музикалния фон, съпровождащ този живот. Музикалната среда  вече  се възприема като развлекателна. Естествено, развлечението и тогава, а и сега, е строго индивидуално и свързано с личното предпочитание. Затова на музикалната сергия остават всички съставки, огласяли империята- турските маанета и шаркии, купешките свирни, повлияни от танците, идващи от Латинска Америка, разнасяни от пътуващите цигани –музиканти, както и българските хора и песни.

Не е тайна, че музиката е може би най-гъвкавия маркер на съзнанието. Само мине покрай ухото и се загнездва в дебрите на невербалното пространство. Това е материя, която лесни присламчва и въвлича в речника си всичко различно, което й се е харесало. Така се получава тази многопластова смес, позната като балканска музика, за която Горан Брегович с особена радост казва, че е „изключително еклектична“. В градската среда мястото за срещи и комуникации  е кръчмата и кафаната, а в музиката, която получава определението „чалгия“, има всичко и харесва на всички, затова се оказва и особено жизнена и способна да се преражда.

„Фолк бум“ на инструменталната музика  на Балканите започва в средата на 80-те години на 20 век, с появата на групи и оркестри „за сватби и погребения“. Тези състави се нагаждат към чувствителността на слушателите си и функционират в една нова обредност.

В тези оркестри израстват и се открояват музиканти –виртуози,  магически личности, които владеят импровизацията. Музиката им отприщва сетивата и носи нови усещания. За  разпространението на тази „нова вълна“ заслуга имат и бързо  развиващите се аудио -визуалните средства. Сред  музикантите, изпълняващи тази музика се създават  имена –легенди. Такива явления за Балканите са  Ферус Мустафов,  Иво Папазов – Ибряма, Теодосий Спасов, Георги Янев, Лиляна Бътлър .

Структурният моделът на изпълняваните пиеси е еднакъв. Започва се с бавна мелодия, поднесена от солиращ инструмент, който се развива  в проста двуделна или триделна форма със съпровод на оркестъра, след което следва  бърза част, развита по законоте на джаз импровизацията, в която всеки има своето соло /хорос/, в което може да покаже инструменталното си майсторство и фантазия.  Неочакваните тонални преходи  взривяват слушателите, независимо, че  едва ли са запознати с теорията на композицията.

Удоволствието е от неочакваната реактивност на музикантите, от  виртуозното свирене или от неочбичайните за слуха построения, които изострят сетивата и повдигат адреналина. Новата етновълна залива Балканите, тя става популярна в света и отключва една неуправляема „дионисиевска“ неистовост, така необичайна за стандартните прояви.

Връзката между спомените за селския фолклор и „разграденият двор“ на градската битова музика изострят вкуса към самобитното, различното, към палещите  душата вълнения, безспорно свързани с регионалните модели.  Тук митът се пречупва през фантазията, архетипът става естетически модел, а традицията носи емоционален спомен за древното.На примамливото увлечение за изпробване на силите не  устояват музиканти с различен „беграунд“. Затова често на една сцена могат да се видят самоуки народни музиканти, изтъкнати джазмени и дори и възпитаници на  класиката,  не устояли на изкушението.

Дали тази  този „музикален гювеч“ би могъл да се осмисли теоретично? А и дали е нужно някому?  Не е ли достатъчно,  че носи радост на изпълнители и слушатели, които живеят в общ ареал. Този синтез между различните типове култура, белязан от стремежа за общостно съществуване, започнал от Балканите.